„О ЛОШАДЯХ”
Анатолий Фиолетов (Натан Беньяминович Шор, 1897-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА КОНЕТЕ
1.
На улицата вечерта се спуска,
в замръзналите локви блясък въси.
Жребчета изпълнително препускат,
за да заслужат по-добре с труда си
вечеря скромна и почивка къса.
Унило капе дъжд, от облак ръси;
с прозявка кончетата гриви тръскат
и шепнат: „Сладко е, макар и късно,
в дванайсет вкъщи да се прибереме,
овес да хапнем, после, изморени,
до рамо на колега да задремем...”
2.
О, колко самообладание
таят конете с просто звание,
в труд не обръщайки внимание
на трудното съществувание!
Ударения
ЗА КОНЕТЕ
На у́лицата вечерта́ се спу́ска,
в замръ́зналите ло́кви бля́сък въ́си.
Жребче́та изпълни́телно препу́скат,
за да заслу́жат по́-добре́ с труда́ си
вече́ря скро́мна и почи́вка къ́са.
Уни́ло ка́пе дъ́жд, от о́блак ръ́си;
с прозя́вка ко́нчетата гри́ви тръ́скат
и ше́пнат: „Сла́дко е, мака́р и къ́сно,
в двана́йсет вкъ́шти да се прибере́ме,
ове́с да ха́пнем, по́сле, изморе́ни,
до ра́мо на коле́га да задре́мем...”
О, ко́лко самооблада́ние
тая́т коне́те с про́сто зва́ние,
в труд не обръ́штайки внима́ние
на тру́дното съштествува́ние!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Фиолетов
О ЛОШАДЯХ
1.
На улицы спустился вечер зябкий
И горестно мерцал в овальных лужах.
Сновали исполнительно лошадки,
Стараясь заслужить, как можно лучше,
Физическим трудом свой скромный ужин.
Уныло падал дождь, сочась из тучи,
И лошади, зевавшие украдкой,
Шептали про себя: „Как будет сладко,
Домой часов в двенадцать воротившись,
Овес сначала скушать, утомившись,
Затем уснуть, к коллеге прислонившись...”
2.
О, сколько самообладания
У лошадей простого звания,
Не обращающих внимания
На трудности существования!
---------------
Руският поет Анатолий Фиолетов (истинско име Натан Беньяминович Шор) е роден през 1897 г. в гр. Одеса. Първите му публикувани стихове са от 1914 г., тогава излиза и единствената му стихосбирка „Зелёные Агаты: Поэзы”. От 1915 до 1917 г. публикува стихове в сборници и алманаси на футуристите, сред които „Седьмое покрывало”, „Авто в облаках”, „Серебряные трубы”, „Чудо в пустыне” и „Ковчег”. Постъпва в юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, но през 1917 г. е бил мобилизиран да работи като инспектор към органите за криминални разследвания. Умира на 27 ноември 1918 г. в Одеса, убит е при сражение с бандити. Най-пълното издание с негови творби е „О лошадях простого звания” (2000 г.).